Република България
Община Ямбол

ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ НАПОМНЯ, ЧЕ МОЖЕ ДА ЗАПЛАТИТЕ СВОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩИНА ЯМБОЛ С ПОС-ТЕРМИНАЛ В ЦУИ.
Вие сте тук: Начало » За Ямбол » Географска характеристика

Географска характеристика

 

Град Ямбол е разположен в Тракийската низина по средното поречие на река Тунджа. Градът е център на община с особен статут на територията, която се покрива от тази на землището му. Други населени места в общината не съществуват. Община Ямбол е сформирана в този си вид през 1987 година, като съставните села са прехвърлени към новосъздадената община Тунджа.

Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Територията на общината е с обща площ 90 724 дка, което е 0,082 % от общата територия на Република България. В таблица 1 е представен балансът на територията на община Ямбол

Таблица Баланс на територията на община Ямбол

Територия по видОбщина Ямбол, в дка%-тен дял%-тен дял към Област Ямбол
Земеделска
в т.ч.:
- обработваема
- поливна
55164

50992
10819
60,80

56,21
11,93
2,14

2,44
4,25
Горска 6315 6,96 1,22
Населени места - урбанизирана 19833 21,86 18,15
Водни 5159 5,69 8,56
За добив на полезни изкопаеми 3225 3,56 4,37
За транспорт и инфраструктура 1028 1,13 6,23
ОБЩО90724100,002,70

Почви и почвени процеси.

Почвената покривка е разнообразна. Черноземните смолници заемат значителни площи в ниските части на Среднотунджанското поречие и са подходящи за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури. Алувиално-ливадните почви се срещат около реките и са подходящи за отглеждане на зеленчуци, ориз и други. Тези почви са високопродуктивни. Преобладават земи от І-ва и ІІ-ра категория.

Геоложка характеристика на община Ямбол

На територията на общ. Ямбол са установени горнокредни седименти и вулканити, неогенски отложения на Елховската свита и кватернерни образувания.

Горнокредните седименти и вулканити изграждат морфоложки издигнатите части на територията на града и източно от него. Представени са от Търновската свита и Драгановската свита, които са образувани по времето на кониас - сантонския етажи.

Търновската свита изгражда северната часта на общината. На повърхността се разкрива в зоната на квартал Бенковски - р. Мочурица. В геоложкия строеж на свитата участвуват незакономерно редуващи се туфи, туфити, пясъчници, глинести варовици и мергели. Вероятно на окраската на последните се дължи названието на Червен баир.

Драгановската свита изгражда района на парк Боровец, на изток от него, както и височините северозападно от Ямбол. Тук се установяват пачки от туфи, туфити, пясъчници и мергели. Връх Боровец и отиващите на изток възвишения са изградени от по-трудно поддаващи се на изветряване силове от алкални трахити. Дебелината на горнокредната серия е над 3500 м.

В западната част на гр. Ямбол, западно и северно от него. горнокредният скален комплект се покрива от Елховската свита и алувиалните образувания на реките Тунджа и Мочурица.

Елховската свита се разкрива на земната повърхност източно от р. Тунджа във вид на широка до 1 км меридионално изтеглена ивица и западно от поречието на р. Тунджа. Свитата има пространно регионално развитие. В нейния състав учасдтват главно глини и пясъци и по-малко чакъли. Дебелината на Елховската свита е под 200 м.

Алувиалните отложения, на територията на общината са привързани към ниската и високата заливни тераси на реките Тунджа и Мочурица. Разполагат се с ерозионна размивна граница върху скалите на докварерната подложка. Изградени са от разнокъсови, различни по състав добре огладени чакъли, косослоисти пясъци и глини. Дебелината на алувиалните образувания достига до 47 м (при влизането на р. Мочурица).

В структурно отношение територията на община Ямбол принадлежи към Източносредногорската зона. Два структурни плана характеризират тектонския строеж. Първият от тях засяга горнокредните скали и е резултат от проявата на субхерцинските деформации, а вторият е ларамийски, през който върху денудираните горнокредни структури е наложено Елховското понижение, запълнено с неогенски кватернерни седименти.

На територията на общината са установени два вида полезни изкопаеми: кариерни материали и подземни води. Чакъли и пясъци се добиват от заливната тераса на р. Тунджа. Добивът е механизиран.

Горски ресурси.

Естествената растителност заема съвсем ограничени пространства. Тя е изтласкана и се е съхранила само в онези места, които са по-малко годни за развитие на земеделието. Запазилите се тук-там единични дървета и групи от дървета говорят за предишно разпространение на обширни горски масиви. Унищожени са гори от вековни дъбове, габъри, брястове, лески и др. Сега преобладава културна и селскостопанска растителност. Горската растителност в района е представена от различни видове дъб, липа, ясен, върба, топола, габър и др. в поречието на Тунджа, лесопарк Боровец и Ормана, както и изкуствено създадените горски пояси.