Република България
Община Ямбол

ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ НАПОМНЯ, ЧЕ МОЖЕ ДА ЗАПЛАТИТЕ СВОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩИНА ЯМБОЛ С ПОС-ТЕРМИНАЛ В ЦУИ.
Вие сте тук: Начало » Култура » Архитектурни и културни забележителности

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ „ТРАКИЙСКИ И АНТИЧЕН ГРАД КАБИЛЕ”

 

         Археологическият резерват „Тракийски и античен град Кабиле” отстои на 8 км северозападно от град Ямбол. Към резервата има специална отбивка от АМ „Тракия”  при км. 281.

         В историографията за Древна Тракия единодушно и категорично се е утвърдило схващането, че Кабиле е бил важен политически, икономически и религиозен център още през І хил. пр. Хр. В периода на ІІІ век пр. Хр. е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. От ІІ век сл. Хр. е един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия. В началото на ІV век сл. Хр Кабиле става епископски център. Античният град загива в края на VІ век сл. Хр. при аварските нашествия. Провежданите тук археологически проучвания в продължение на повече от три десетилетия имат като резултат натрупването на огромен по количество археологически материал с изключителна важност и от най-различно естество – епиграфски, нумизматичен, керамичен, строителен и др.

         В резервата има археологически музей, съхранил експонати, открити при археологическите разкопки в Кабиле и Ямболския регион от праисторическо време до средновековието. Съвременният начин на показване на експонатите е в услуга на посетителя за по-достъпно възприемане на изложените предмети, които са част от хилядолетната история на нашата земя. Посетителят има възможност да се разходи във времето и да се почувства горд, че е потомък на древните хора, живели по тези земи. Представата за мащабността на града за времето си се оформя след разходка из руините му. За целта има обособени няколко туристически маршрута.

         От 1927 г. Кабиле е обявен за „Народна старина”, а от 1969 г. е паметник на културата от национално значение.

         АР „Тракийски и античен град Кабиле” работи без почивен ден през седмицата и е под № 99 от 100-те туристически обекта на България. В музея могат да се закупят специализирана литература, сувенири и информационни издания.

        

         За повече информация:

         Регионален исторически музей, ул. „Бяло море” № 2, 8600 Ямбол

         Телефони:

                   Директор: (046) 66 27 36

                    Информация: (046) 66 34 03

         E-mail: museum@mail.bg

          Web: http://www.yambolmuseum.eu/

        

 

СРЕДНОВЕКОВНА ЯМБОЛСКА КРЕПОСТ

 

         Средновековната ямболска крепост се намира в западната част на съвременния Ямбол, в района на ПТГ „Иван Райнов”. Запазени са части от укрепителната система на древния град – южен и западен зид, квадратна кула, части от северна крепостна стена висока над 3 м и дълга около 80 м, както и част от кръгла ъглова кула. Построена е вероятно в края на Х век, на естествена височина, заобиколена от три страни от река Тунджа. Крепостта има неправилен четириъгълен план, като на всеки ъгъл е имало по един кръгъл бастион. В периода ХІІ – ХІV век ямболската крепост се оформя като един от най-важните военни, административни и религиозни центрове в югоизточната част на средновековна България. В 1373 г. след тримесечна обсада крепостта е превзета от османските турци.

         Проучванията на Ямболската крепост започват през 1963 г. От 1967 г. Ямболската крепост е паметник на културата с национално значение.

 

         За повече информация:

         Регионален исторически музей, ул. „Бяло море” № 2, 8600 Ямбол

         Телефони:

                   Директор: (046) 66 27 36

                    Информация: (046) 66 34 03

         E-mail: museum@mail.bg

          Web: http://www.yambolmuseum.eu/

        

 

ЯМБОЛСКИ БЕЗИСТЕН

          Ямболският Безистен (покрит пазар) е един от най-запазените и интересни архитектурни паметници в България. Построен през първата половина на ХVI век, Безистенът привлича погледите на редица чужденци, посетили града ни. През 17 столетие до такава степен възхищава османския пътешественик Евлия Челеби, че той го нарича „несравним”. Една от основните стоки, които се продавали в десетките дюкяни на сградата били прочутите в империята „ямболски кебета” - вид висококачествени вълнени одеяла.

         Архитектурата на Ямболския Безистен няма аналог на Балканите. Стените му били толкова дебели и здрави, че когато през 1878г. отстъпващите от града османски войски го подпалват, сградата остава непокътната. Такъв „цял и непокътнат”  го вижда и описва през 1884 г. чешкият историк Константин Иречек.

         През вековете на своето съществуване сградата претърпява няколко преустройства (складове, градски хали), като през 1973 г. е цялостно реставрирана във вид, максимално доближаващ се до първоначалния.

         Ямболският Безистен е обявен за народна старина, а през 1972 г. приема статут на паметник на културата от национално значение.

 

 

ЕСКИ ДЖАМИЯ

 

         След падането на средновековната ямболска крепост Дъбилин под властта на османците, центърът на градския живот се премества североизточно от разрушената крепост. Една от основните обществени сгради, оформящи централното градско ядро на Ямбол е построената  в началото на ХV век Ески джамия.

         Централната част на сградата с купола и нетипичното за Балканите минаре с квадратно сечение я определят като една от най – старите съществуващи османски сгради в българските земи. За нейното построяване са използвани останки от средновековни постройки - в стените на джамията личат камъни от средновековни строежи. Няколко десетилетия след построяването джамията е разширена и преустроена.

         В пътеписа на Евлия Челеби (1667г.) е представена като стар молитвен храм, „една просветлена джамия”.

         По време на Освободителната руско–турска война (1877-78г.), Ески джамия е превърната в склад за брашно и дрехи. В първите години след Освобождението сградата изпълнява функциите на християнска църква.

         Днес Ески джамия е реставрирана  и е обявена за паметник на културата от национално значение.

 

 

ЦЪРКВА „СВЕТА ТРОИЦА”

          Църква „Света Троица” е един от двата християнски храма, в които през периода на османското владичество българите се черкуват. Няма точна дата за нейното построяване. Съхраняваният във фондовете на РИМ Ямбол датиран дискос, отнася съществуването на църквата към началото на ХVІІ столетие.

         В първоначалния си архитектурен вид, според съвременници, храмът е „..построен на 50-60 см в земята и в него се влиза по 3-4 стъпала, без прозорци и се осветява от пламъка на свещите. На иконостаса има няколко икони, а на стените са зографисани само няколко светии и пророци.”

         След 1871 г. на мястото на старата църква се строи нов храм, за чието изграждане са привлечени известни тревненски строители, начело с майстор Цаню.

         Към църквата функционира и килийно училище, в което за първи път в Ямбол се прави опит да се преподава на български език.

         По време на Освободителната руско–турска война 1877-78 г. храмът е изгорен от отстъпващите турски войски.

         През 1884 г. е построена сградата на сега съществуващата църква.

         Църквата „Света Троица” е паметник на културата от местно значение.

 

 

ЦЪРКВА „СВЕТИ ГЕОРГИ”

          От средата на ХVІІ век църквата „Свети Георги” става център на културно-религиозния живот на ямболци. Точната дата на построяването на храма не е известна, но последните изследвания доказват нейното съществуване през ХVІІ век.

През 1805 г. към метоха на църквата се открива килийно училище, което продължава да функционира и след построяването през 1857 г. на класното училище в Ямбол.

         Църквата „Св. Георги” става център на църковно-националните борби на ямболци от 1831 г. От това време датира и зографисването на храма и поставянето на ореховия иконостас. Старата дърворезба и иконостаса са дело на резбари от Самоков. Големите икони изработва известният ямболски зограф Александър п. Зограф. При пожара през 1878 г. изгарят сградата на църквата, почти всички икони и целия иконостас.

         В първите години след Освобождението ямболци успяват да възстановят храма. Новият иконостас е дело на майстори от Дебърската резбарска школа. Иконите изработват местни майстори.  

         През 1893 г. е построена и камбанарията, която до края на 40-те години на ХХ век е най–високото здание в града.

         През 1931 г. поради невнимание избухва пожар, който унищожава част от иконостаса, впоследствие възстановен от сина на стария майстор Филип.

         Църквата „Свети Георги” е паметник на културата от местно значение.

 

 

ЦЪРКВА „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ”

          След Освобождението на Ямбол от османско владичество на мястото на две изоставени турски къщи руските военни изграждат армейски параклис „Свети Николай Чудотворец”, който е тържествено осветен на 6 август 1878 г. 

На  неговото място на 19 юни 1894 г., по инициатива на кмета на града Никола Попов, е положен основния камък на новия храм от сливенския владика Гервасий. През 1923-1926 г. се извършва преустройство на църквата, като са пристроени двете странични кули с камбанарията и централния купол. След извършените архитектурни промени и стенописи църквата „Свети Николай Чудотворец” се превръща в символ на град Ямбол.